Преди началото на 20-ти век ловът на перли е бил най-широко разпространеният начин за тяхното набавяне. Ловците са се гмуркали, за да търсят перли в стридите, намиращи се в океанските дълбини. Не всички стриди обаче формират перли. Всъщност на около 3 тона стриди се падат по 3-4 перфектни перли. В наши дни почти всички перли, използвани в бижутерията са култивирани чрез специално имплантиране на ядро в перлените стриди. Перлите обикновено се събират около 3 години след имплантиране на ядрото, но този процес може да отнеме и до 6 години. Технологията е развита за първи път от Кокичи Микимото в Япония, който получава патент за нея през 1896 г. Ядрото, което се използва за имплант е полирано парче от черупката на мида, която заедно с малко парченце от тъканта на друга мида се имплантира по хирургически път в перлената стрида. Стридите, които оцеляват след отстраняване на готовата перла се използват отново.

Естествените перли са тези, които са формирани от природата малко или много в следствие на някаква случайност. Когато дразнител попадне в мидата, тя започва да отделя седеф, който се натрупва на слоеве около дразнителя при което се формира и самата перла. Естествените перли са доста редки, а още по-трудно се намира перла с перфектна форма.

Култивираните перли се формират в следствие на същите процеси, които формират и естествените перли с тази разлика, че чуждото тяло (дразнителя) се имплантира чрез човешка намеса в мидата. Това дава възможност перлите да се отглеждат в големи количества, като цената им е доста по-ниска от тази на естествените.

Соленоводни и сладководни перли
Соленоводните перли имат повече блясък от сладководните и следователно са по-търсени и по-ценни. Сладководните обикновено се намират в реки или езера. Те са доста по-разнообразни по форма и цвят и могат да бъдат много по-евтини от соленоводните перли, което им печели широка популярност. За разлика от другите култивирани перли, при соленоводните не се имплантира ядро, а се прави малък разрез в тъканта на мидата, където се поставя парченце тъкан от друга мида. В резултат седефът се наслоява плътно, но няма ядро, което да дава форма на перлите и затова те рядко са с кръгла форма. Три от най-често срещаните видове перли са таитянските, перлите от Южно море и перлите Акоя.

Перли Акоя
Са култивирани соленоводни перли, формирани от мидите от вида Pinctada fucata martenii, отглеждани основно в Япония и Китай. Ценени заради техния блясък, перлите Акоя най-често се използват за направата на огърлици. Като цяло те са бели на цвят, но се срещат и в розови, жълти и зелени нюанси. След развитието на модерните техники за култивиране на перли от Кокичи Микимото в началото на XX век, японските перли Акоя са първите, които се култивират в големи количества.

Черни таитянски перли
Те се срещат във водите около Френска Полинезия. Формират се от мидата от вида Pinctada margaritifera. Тези перли са уникални заради естествения си черен цвят. Повечето от тях всъщност не са точно черни, а са тъмносиви и сребристи. Истински черните перли са много редки. Самата черупка на тази мида и седефът и са изключително красиви и заради това в началото на XX век тя е била почти на изчезване.

Перли от Южно море
Перлите от Южно море са едни от най-големите съществуващи в света. Те се отглеждат по северното крайбрежие на Австралия и южното крайбрежие на Китай. Цветовете им са различни, като преобладават бяло, сребристо и златисто.

Имитации
Това са изкуствени перли, които са произведени от стъкло, керамика и дори пластмаса.

Седеф
Седефът е основната субстанция, отделяна от мидата, когато тя формира вътрешната страна на своята черупка. Това е и абсолютно същата субстанция, от която се образуват перлите. До средата на XX век седефът е бил използван за направата на лъскави копчета за облекла. Сега той се използва за направата на ядро при култивацията на перли.

Кокичи Микимото
Микимото играе голяма роля в развитието на модерните технологии за култивиране на перли и убеждаването на обществото да приеме тези перли като ценни. Микимото е роден в Тоба, Япония през 1858 г. и е най-големият син в семейство, което притежава ресторант. Той започва да отглежда перлени миди през 1888 г. За своя принос Микимото получава множество почести и награди в родната си Япония.

Източник: Juvella.com

Обеците са най-важната част от бижутата на една жена. На тях обикновено се отделя повече внимание, тъй като се намират много близо до лицето.

Големината на обеците говорят за характера, а материалът – за класата на притежателката им.

Големите висящи обеци говорят за артистичност. Малки, нежни обеци предпочитат жени, които не обичат да привличат вниманието върху себе си и най-вече върху погледа си.

На къса прическа отиват малки висулки.

Ако предпочитате да носите дъги люлеещи се обеци, вие сте самоуверена и енергична.

Дискретни обеци са приоритет на акуратна и спретната жена. Кръглите форми са предпочитани от дамите с афинет към хармонията, които умеят да ценят верността.

Триъгълните обеци се носят предимно от спонтанни и динамични жени.

Овалните обеци се предпочитат от много женствени и чувствителни дами.

Жената с ръбести обеци излъчва стабилност и сигурност.

Обеци с фигури избират дами със силно чувство за индивидуалност и стремеж да се отличават от другите.

На прически с къса коса, които са актуални тази пролет, най-добре стоят малки обеци.

Фини дребни топчета перли или брилянти са подходящи за дневно време. Към вечерния тоалет изберете креоли със средна големина, тънки висящи или нежни капковидни обеци. /Chudesa.net

Не дупчете ушите при баби! Не поверявайте пробиването на детските уши на приятелките си, които твърдят, че в това ‘ няма нищо особено – щрак и готово! На ухото има около 20 точки, „отговарящи“ за нашите вътрешни органи. Ако иглата попадне в някоя от тях, детето може да се разболее.

Ушите трябва да се пробиват от специалист, като се спазват всички изисквания за стерилност на инструментите.

Първата обеца задължително трябва да е миниатюрна златна или специална медицинска, за да се избегнат възпаленията и инфекциите. Тя не бива да се маха през целия първи месец след пробиването на ухото, иначе дупчицата ще зарасне. Не бива да си пробивате ушите през горещите месеци и през критичните си дни, но смело можете да го направите преди да заминете на море – всички повредени тъкани зарастват много бързо от солената вода! /Chudesa.net

За първи път обеците се споменават в древни писмени източници през XIV век, например в духовната грамота на княгиня Юлиания /1503 година/. Преди столетия обеците имали формата на пръстен с висулки и тя се запазила почти до края на IX век, особено сред селячеството. Броят на висулките говорел за богатството на притежателката: единични, двойни и тройни. Колкото повече висулки имало, толкова по-богат бил съпругът или бащата на жената.

Привличането на вниманието към ухото с ярки украшения не е случайно. По формата на ухото гадателките определяли характера на човека, тъй като то поразително напомня зародиша в утробата на майката. А линиите на ухото при всеки човек са също толкова индивидуални, както и отпечатъците от пръстите му. Ако ушната мида е сраснала със скулите, момичето е склонно да се занимава с магии, а ако е отделена от главата, девойката е с положителен характер.

По извивката на ушната мида решавали дали жената ще бъде покорна и вярна в брака. Ако линиите са меки, закръглени и напомнят по форма човече с протегнати ръчички, избраницата е истинско зло! По ушите определяли и темперамента. Щръкнали месести уши – отпуснат човек; малки и тънки – с гореща кръв. Ако ушите са клепнали, човекът е глуповат, а ако са прилепнали към черепа – хитър. Тесните остри уши, според древните поверия, показвали склонност към убийство.

Когато жената помръдне глава, обеците се полюшват и привличат погледа. Те като стръв на кукичка служат за примамка на мъжа. Дори формата на обеците най-често е стилизирана като лист, блесна или пръстен. През различните епохи обеците са се видоизменяли, като понякога са придобивали най-невероятни форми. Например господарката на древното царство Ур носела на ушите си инкрустирани пер лени пръчици, в Месопотамия обеците имали формата на слънчев диск в чест на астралното божество Иштар. Древните гъркини носели на ушите си висулки във формата на женски, мъжки и лъвски глави.

От XVI век в Европа, а век по-късно и в Русия, отначало само в царските дворове, а после и сред по-бедните слоеве, вече носели ювелирни изделия, които по форма подражавали на природата. Това били змии, цветя, пеперудени крилца, птички и т.н.

Мъжките обеци са известни от третото хилядолетие пр.н.е. У асирийците те били във формата на жезъла или копието на покровителя на Вавилон бог Мардук. Запазили са се обеци със сложна конфигурация от египетския фараон Рамзес XII, дълги 16 см. А древните римляни смятали обецата на ухото на мъжа за знак, че той е роб. Затова пък във Франция крал Хенрих II Валоа носел на дясното си ухо крушовидна перла.

През Средновековието обецата на ухото на моряк означавала, че той е прекосил екватора. Обецата на ухото на пират пък показвала, че той поне веднъж е участвал в завладяването на кораб със злато.

Старинни сказания свидетелстват, че киевският княз Светослав Игоревич носел на едното си ухо златна обеца с две перли и рубин. През 1356 година великият княз Йоан Василиевич завещал на синовете си Дмитрий и Иван по една обеца с перла. Художникът В. М. Васнецов, който много , внимателно изучавал руската старина, изобразявал приказните принцове с обеци, което напълно отговаряло на древноруския бит. Перлена обеца носели също отличните войници на Иван Грозни. Оттам явно е тръгнала така наречената „войнишка обичка“.

Сред руските войници обичаят да се носи обеца на ухото се възродил по време на кавказките войни. Грузинците и арменците често пробивали ушите на момченцата поради суеверието, че така ще ги защитят от някои болести, а русите взели този обичай от тях. Особено модерно това било сред кавалеристите. Пръв въстанал против тази „глупава мода“ генерал Кулнев, командир на Павлог-радския полк, и издал заповед всички обеци да се предадат за 24 часа! Събитието станало по време на управлението на император Павел I – борец срещу това, което днес наричаме „унисекс“ – дантели, дрънкулки, къдрици и т.н. Разбира се, обецата не била признак на женственост при офицерите, а по-скоро показвала принадлежността на собственика си към славното кавалерийско войнство. Особен смисъл имала обиецата при казаците. Ако младежът носел обеца на дясното си ухо, командирът знаел, че той е последен в рода си или единствен син, хранител на семейството, земеделец и продължител на фамилията. Затова командирът особено много пазел такива момчета по време на бой.

Халката на носа е знак за свръхсила. Тя се смята за рядка привилегия. У някои негърски племена и досега се носят халки на носа. Това е израз на благородство. Такива халки се поставят само на царските особи. Колкото е по-масивна халката, толкова е по-велик вождът. Смята се, че тези украшения събират силите и уменията само в един човек и той става непобедим. Мястото, на което се поставя халката, е една от основните точки в акупунктурата, свързана с мозъчното кръвообращение./Chudesa.net