Човечеството още от самото начало на културната си история е завладяно от загадъчната красота на блещукащите кристали. Винаги са съществували съмнения, че те притежават тайнствена сила и особен Божи дар. Не е случайност, че в началото на разказа за Сътворението, когато се описва Раят, се споменава скъпоценен камък и че Откровението на Йоана завършва с картината на бъдещия Йерусалим, стените на който са съградени от скъпоценни камъни. Много предания достигнали до нас са свързани със скъпоценните камъни. Според арабите звездите и небето били скъпоценни камъни, които служели за украшение и осветление, особено в безлунни нощи. Мюсюлманите вярвали в съществуването на седем небеса, четири от които били изградени от скъпоценни минерали – смарагди, перли, рубини и хиацинти.

Повечето предания са обгърнати в мистика и приказност, също има смесване на природонаучните и богословските образи, когато се говори за произхода на камъните. Според някои от тези източници – скъпоценните камъни се раждат от огън и вода. Когато водата се нагорещява и разпенва, тя докосвала нажежените планини. Най-първите скъпоценни камъни, били създадени в Рая, така пишат всички библейски автори. Там се намира върховният ангел Луцифер, богато украсен с най-скъпи камъни. Когато той е низвергнат в Ада, му ги отнемат и Създателят ги подарява на хората. От тогава Луцифер ненавижда скъпоценните камъни, защото се родеят с огъня. А той, трябва да изтърпява своето наказание във вечния огън – огънят на Светия дух, който от своя страна насочва човека към доброто и го изтръгва от влиянието на Луцифер.

Как точно въздействат върху организма ни минералите?

По този въпрос има много спорове и мнения, но нито едно от тези мнения не може да отрече напълно въздействието им. Живият организъм /човека/ и кристалите /скъпоценните камъни/ са самоорганизиращи системи, между тях съществуват много прилики:  най-съществената от тях е, че реагират на външно въздействие. Организмите приемат отвън енергия и я трансформират. Кристалите също преобразуват топлинната енергия в електрична /турмалин/, светлинната – в кохерентни лъчи – източник на лазер /рубин/. Кристалите непрекъснато си взаимодействат с околната среда и изпращат информация. А, съществува ли информационен обмен между кристала и човека? Да! И това се установява чрез явлението биолокация /радиоестезия/. Над 90% от хората имат биолокационни способности. Така информационните потоци на човека и камъка си взаимодействат, особено ако “биоритмите” на единия и другия са уеднаквени.

Всъщност скъпоценните камъни, въпреки цялата си красота и материална стойност, не са нищо друго освен минерали, чиято химическа формула е позната на всеки колекционер. Скъпоценните камъни са най-финият и чист концентрат на минералите, кристалите се образуват при много високи температури и голямо налягане. Поради това те се смятат за единствената енергия, която въз основа на кристалния си строеж е в състояние да поема друга енергия под формата на определени честоти и после да ги излъчва отново. Подложени на силно налягане, минералите, от които са изградени скъпоценните камъни, отделят електрически заряд, а при не особено високи температури – и лъчение; това са физически процеси, а според опита на лечителите положителното влияние на кристалите върху човека се дължи както на тези процеси, така и на основните им минерални съставки.

В езотеричната терапия със скъпоценни камъни се добавя и значението на цвета им. Той се възприема като честота на светлината, която пряко влияе върху жлезите с вътрешна секреция и биохимичните процеси в организма. Същевременно на цветовете, които също са резултат от химически процеси се приписва и рефлекторно въздействие върху химическия обмен в организма, а от там и върху емоционалните състояния.

• Червеният цвят – активизира, действа възбуждащо и оживяващо. Спомага за образуването на еритроцитите, нормализира пониженото кръвно налягане, повишава имунитета Оранжевият цвят активизира дейността на жлезите с вътрешна секреция, укрепва белодробната тъкан.
• Жълтият цвят – укрепва нервната система, увеличава отделянето на жлъчен сок, подобрява храносмилането.
• Зеленият цвят – ускорява формирането и растежа на клетките, усилва регенерацията на тъканите и образуването на мускулни влакна, повишава защитните функции. Действа успокояващо на психиката, забавя сърцебиенето.
• Небесно-синият цвят -  успокоява енергичните хора, нормализира кръвното налягане, намалява мускулното напрежение, но за кротките и срамежливите този цвят е истински шок!
• Синият цвят -  повишава жизнената сила на организма, възстановява нервната система, засилва концентрацията, лекува разсеяността.

Кристалите, които наричаме скъпоценни камъни се състоят от седемнайсет минерала: алуминий, кислород и силиций се срещат във всички от тях. Други химически елементи, които участват са: берилий, желязо, флуор, въглерод, калий, калций, мед, магнезий, натрий, фосфор, сяра, водород, калай и цинк. Благодарение на химическата си структура, като кристали от най-чисти химически елементи, скъпоценните камъни според литотерапевтите /лечение с минерали/ могат да влязат в контакт с човека, тъй като същите тези елементи се съдържат и в неговия организъм.

Скъпоценните камъни се възприемат като носители на електро-магнитна енергия, която пряко влияе върху процесите в тялото. Кристалите създават в организма и непосредствено около него равновесие на йоните, излъчват светлинни честоти и по този начин въздействат на организма ни. Езотеричната алтернативна медицина твърди, че скъпоценните камъни си взаимодействат с енергийното поле на тялото посредством трайния контакт с кожата. Те излъчват електрохимическа и “праническа” енергия, която всъщност е жизнената сила на Вселената. За постигането на този резултат е без значение дали кристалът се носи като бижу, муска, дали се намазва като мехлем или се поглъща като екстракт. Действието на скъпоценните камъни се усилва, когато между камъка и неговия притежател има особена връзка. Например, когато той е негов зодиакален камък или ако се носи като религиозен талисман.

Древните култури, при които скъпоценните камъни са се ползвали с голямо уважение, са същите онези култури, които се занимавали със зодиакалните знаци на слънчевата година. Една от най-важните находки на археологията са египетските саркофази. Вътрешната страна на капаците им е украсена с небесно колело и познатите ни зодиакални знаци. Таванът на храма на Хатор в Дендера е с прекрасен зодиакален релеф; върху пода на ранно европейската синагога Бет-Алфа също има зодиакална мозайка.

В многопосочното търсене на връзката между земните и небесните явления се заражда и идеята за влиянието на небесните тела върху минералите. Този тип познание може да се определи като астрономична или по-скоро като астрологична минералогия, чийто корени се смятат създадени от халдейските мъдреци. Астрономичните познания се развиват в древен Египет, откъдето се предполага че започва практиката на приписване на дванадесетте месеца на определени минерали. През ІV век се съставя каталог на скъпоценните минерали, в който те са разпределени между зодиакалните знаци. Както вече се уверихте скъпоценните камъни не са само украшения, те могат да въздействат на притежателя – благотворно или обратно, в зависимост от това хармонират или дисхармонират “биоритмите” на камъка с тези на човека. Астрологичната минералогия ще ви покаже как да изберете своя камък, защото тя установява връзката на съответствие между камъка и зодиакалния знак на човека.

След като изберете вашият камък, който ще ви защитава и лекува е нужно да знаете и как да се грижите за него. След като сте носили камъка известно време е нужно да го “разтоварите” от негативната енергия, която той е събрал. Поставете го за едно денонощие в подсолена вода, а после за известно време на течаща вода. За да го заредите отново с енергия го сложете за известно време на Слънце, на силен вятър, на морските вълни или под водопад, дори течащата вода от крана на чешмата е в състояние да активизира енергията му. Запомнете, че всичко онова, което вас самите ви зарежда с енергия, въздейства и на минерала.

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ: Когато си избирате скъпоценен камък за вашето бижу, убедете се, че той не е залепен с епоксидна смола или друг вид лепило за метала. Трябва да бъде механично закрепен и по възможност долната му част да е открита, за да има добра проводимост към вашето тяло. Всички допълнителни прегради възпрепятстват този процес. Добрите ювелири обикновено спазват това правило, затова не е трудно да се намери правилно избрано бижу.

Източник: Astrohoroscopes.info

Топаз кристалите са били високо уважавани като скъпоценни камъни от класическите времена, въпреки че са били познати под името „chrysoprasios“, златния камък, а не „topazios“. По това време камъкът, който ние наричаме топаз вероятно не е бил различаван от други жълти камъни, като например жълт сапфир, аквамарин и жълт берил. Изцяло неправилната търговска практика на прилагане на името „Топаз“ на много по-евтиния цитрин кварц, за щастие, сега е по-малко разпространена отколкото преди.

Повечето хора знаят, топаз като жълт скъпоценен камък и в бижутерията е виждан най-често в различни нюанси от бледо жълто до наситено кафяво. Най-желания нюанс е умерено кафяво с нюанси на червеното, фин цвят, който не може да бъде открит в никой друг скъпоценен камък. Розовите топази също са много впечатляващи, особено колкото по дълбок е цвета им. Те са много редки в природата, практически всички са произведени чрез внимателно контролирана топлинна обработка. Цвят на топаза като синьо при бижутата е подсилен за да стане син, защото малък брой сини топази имат достатъчно дълбоко цвят. Повечето са по-бледи от аквамарините и като тях могат да имат зеленикав нюанс. Най-често срещани и по-малко ценни са напълно чистите, безцветни топази.

Цветните топази са били много популярни от шестнадесети век нататък, и често са носени в изискани обкови като колиета, обеци, брошки или цели комплекти. Поради твърдостта си, те добиват отличен гланц и показват силен блясък.
Поради тази причина, а също и за да се задълбочи и подсили цвета им, и двата типа розови и кафяви топази често са били подкрепени с метално фолио в подходящ нюанс, което в голяма степен компенсира недостатъците на цвета. Такова фолиране, също се използва с други бледо прозрачни камъни, като трябва да се приложи в затворени обкови (тези, които покриват целия гръб на камъка). Един отворен обков, който оставя голяма част от камъка непокрит, обикновено показва, че камъните са били внимателно съвпаднати по цвят. Това от своя страна означава, че широк избор от камъни е бил на разположение, което не е било така до деветнадесети век. Фолираните стари бижута следователно не носят пейоративни последици, дори и когато първоначалното фолиране е избледняло и загубило някои от своите добродетели. Често не е възможно рефолиране и възстановяване на първоначалното състояние на камъните, без да се нарушат техните качества, а от друга страна поради неблагоприятен ефект върху историческата стойност на бижута.

Топазът се добива от мините в Горен Египет, по време на Средновековието и в последствие е докаран от изток (Цейлон) и от осемнадесети век нататък, от Бразилия и Русия. Има добив и в някои малки населени места в Шотландия и Ирландия. В САЩ топаз е открит в Калифорния, Колорадо, Ню Хемпшир и Юта. Много добре образувани кристали идват от Югозападна Африка и Нигерия, но те са предимно безцветни. Много големи кристали са изложени в различни музеи, някои от които тежат над 100 килограма.

Топазът не е синтезиран за търговски цели, а неговият обичаен заместител е цитрин. Някои синтетични шпинели са бил търгувани, с цел имитация на розов и черешов цвят топаз.

Името му идва от гръцката дума „onyx” , което означава нокът. Легендата разказва, че един ден докато Венера приспивала Ерос/Купидон, отрязала ноктите си и оставила изрезките пръснати по земята. Тъй като никоя част от безсмъртното и тяло не можела да умре, боговете ги превърнали в камъни, които по-късно станали известни под названието оникс.

Той е част от семейството на халцедон, които включват още червеникав халцедон, ахат и други.

По принцип почти всички цветове на халцедоните от бяло до тъмно кафяво и черно се наричат оникс (SiO2 с примеси). Днес, когато си помислим за оникс, ние често си го представяме в черно. Вариантите му, които са червеникаво-кафеви с бяло и по-светло червеникави ивици са познати като сардоникс.

Физически качества на оникса

Оникс е форма на халцедона, част от групата на кварцовете. Както другите камъни в семейството на халцедона, ониксът има гладък, подобен на восъчен блясък. Той може да се намери в широк обхват от цветове, често на пластове.

Специфично тегло: 2.58 – 2.64
Индекс на отражение : 1.55 – 1.54
Здравина : 6.5 – 7.0 по скалата на Mohs

Химически качества на оникса

Формула: SiO2

Елементи : Силиций и кислород (Si и O)
Употреба на оникса:

Черният оникс се употребява в бижутерията, но е и много добър камък за употреба в дърворезба.

Характеристики на оникс

Черният и цветен оникс е винаги боядисан. Той лесно се оцветява, така че трябва да се предпазвате от повечето неестествено изглеждащи цветове, като светло синьо и др. Ониксът с червени и бели ивици понякога се определя като сардоникс. Ониксът реално е черната разновидност на ахата, но така или иначе някои части са малко или много прозрачни. Това е в следствие изкуственото му нагряване, за да се получи по-интензивен цвят.