Топаз кристалите са били високо уважавани като скъпоценни камъни от класическите времена, въпреки че са били познати под името „chrysoprasios“, златния камък, а не „topazios“. По това време камъкът, който ние наричаме топаз вероятно не е бил различаван от други жълти камъни, като например жълт сапфир, аквамарин и жълт берил. Изцяло неправилната търговска практика на прилагане на името „Топаз“ на много по-евтиния цитрин кварц, за щастие, сега е по-малко разпространена отколкото преди.

Повечето хора знаят, топаз като жълт скъпоценен камък и в бижутерията е виждан най-често в различни нюанси от бледо жълто до наситено кафяво. Най-желания нюанс е умерено кафяво с нюанси на червеното, фин цвят, който не може да бъде открит в никой друг скъпоценен камък. Розовите топази също са много впечатляващи, особено колкото по дълбок е цвета им. Те са много редки в природата, практически всички са произведени чрез внимателно контролирана топлинна обработка. Цвят на топаза като синьо при бижутата е подсилен за да стане син, защото малък брой сини топази имат достатъчно дълбоко цвят. Повечето са по-бледи от аквамарините и като тях могат да имат зеленикав нюанс. Най-често срещани и по-малко ценни са напълно чистите, безцветни топази.

Цветните топази са били много популярни от шестнадесети век нататък, и често са носени в изискани обкови като колиета, обеци, брошки или цели комплекти. Поради твърдостта си, те добиват отличен гланц и показват силен блясък.
Поради тази причина, а също и за да се задълбочи и подсили цвета им, и двата типа розови и кафяви топази често са били подкрепени с метално фолио в подходящ нюанс, което в голяма степен компенсира недостатъците на цвета. Такова фолиране, също се използва с други бледо прозрачни камъни, като трябва да се приложи в затворени обкови (тези, които покриват целия гръб на камъка). Един отворен обков, който оставя голяма част от камъка непокрит, обикновено показва, че камъните са били внимателно съвпаднати по цвят. Това от своя страна означава, че широк избор от камъни е бил на разположение, което не е било така до деветнадесети век. Фолираните стари бижута следователно не носят пейоративни последици, дори и когато първоначалното фолиране е избледняло и загубило някои от своите добродетели. Често не е възможно рефолиране и възстановяване на първоначалното състояние на камъните, без да се нарушат техните качества, а от друга страна поради неблагоприятен ефект върху историческата стойност на бижута.

Топазът се добива от мините в Горен Египет, по време на Средновековието и в последствие е докаран от изток (Цейлон) и от осемнадесети век нататък, от Бразилия и Русия. Има добив и в някои малки населени места в Шотландия и Ирландия. В САЩ топаз е открит в Калифорния, Колорадо, Ню Хемпшир и Юта. Много добре образувани кристали идват от Югозападна Африка и Нигерия, но те са предимно безцветни. Много големи кристали са изложени в различни музеи, някои от които тежат над 100 килограма.

Топазът не е синтезиран за търговски цели, а неговият обичаен заместител е цитрин. Някои синтетични шпинели са бил търгувани, с цел имитация на розов и черешов цвят топаз.