Колието е открито в развалините на гробищен комплекс в долината на езерото Титикака в южната част на Перу. То е най-древният артефакт от злато, открит до този момент в Америка. Той показва наличието на по-сложни социални отношения, които са довели до демонстриране на статута в този ранен етап , когато хората са водели номадски живот.

„Това беше една голяма изненада за нас“, каза ръководителят на изследването Марк Алдендерфер. „Повечето от хората са склонни да считат, че единственият начин за създаване на такива предмети (дори и прости като този) е когато селищата на земеделци, водещи уседнал живот, произвеждат излишък, който се използва за дейности, повишаващи престижа“, счита ученият.

Наличието обаче на такава златна огърлица в гроба на ловец, чието племе е живяло на едно място през по-голямата част, но не и през цялата година, показва колко бързо символите, свързани със статута, са започнали да играят роля при уседналите общества.

„Това не означава, че тези, което притежавали злато са били водачи, в смисъла на хора, които управляват другите. Става въпрос за хора, които имат по-висок социален статут и без съмнение по-голямо богатство, които действат активно, за да използват своя статут и престиж за поставяне на основите на едно лидерство“, обясни Алдендерфер.

Откритото колие е направено от девет златни топчета, между които има 11 зелени камъка, а към централното златно топче има закрепен тюркоаз. /Actualno.com

Огърлицата е най-популярният накит у първобитните народи. При това в древността тя не била привилегия на жените – украшения за врата носели и мъжете. Тези украшения изпълнявали преди всичко защитна, магическа функция. Подобно нещо впрочем може да се срещне и сега, когато ни предлагат да си изберем огърлица от камъни според нашия зодиакален знак. Освен да предпазват от уроки и зли сили, огърлиците можели да съобщават важна информация за човека, неговото племе, подвизите му по време на лов /гердани от зъбите на диви животни/. Освен това огърлиците играели ролята на своеобразна писменост. Момичетата от южноафриканското племе зулу носели „говорещи” огърлици: разположени в определен ред разноцветни стъклени мъниста, зърна и листа символизирали вярност, щастие, богатство, тъга, „предавайки” закодирано послание на възлюбения на девойката.

Веригата събития

Древните хора правели огърлиците си от подръчни материали – раковини, семена, плодове, пера, зъби, кости. Когато се научили да обработват добре камъка, се появили накити от шлифовани мъниста /с кръгла форма, във формата на леща или бъчвичка/ от корали, лазурит, халцедон, кехлибар, яспис, тюркоаз. В Индия правели /и правят/ огърлици от изумруди, рубини, сапфири. Накитите от златни мъниста били знак на висок социален статус. Такива били разпространени в Древна Месопотамия например. Във Вавилон жените носели своеобразни „яки” от няколко реда мъниста. Подобно на първобитния костюм огърлиците можели да заменят друга дреха – в Древна Индия драпирали плата само в долната част на тялото, а голия торс покривали с гердани в няколко реда. В Древен Рим сред аристокрацията били разпространени бисерните огърлици, които отново щели да излязат на мода в епохата на Ренесанса. През Средновековието покрай скъпите огърлици от метал или скъпоценни камъни носели евтини гердани от керамика и стъкло. Във фолклорните носии огърлиците винаги са били и амулет срещу уроки. Особено се ценели герданите от корали и кехлибар, те били символ на плодородие и здраве.

В Западна Европа огърлиците винаги са се смятали само за дамски накит. През XVI в., в епохата а Людовик XIII, властите се борели против излишния разкош в костюма, забранявало се да се носят злато и брокат и да се използва позлата за украса. По това време късата бисерна огърлица станала основно украшение на дамския костюм. От XVIII в. огърлици носели обикновено с всекидневните си дрехи, а с балните рокли се кичели с огърлици от скъпоценни камъни. През XIX в. огърлици от перли и корали слагали основно с траурни рокли. В епохата модерн на мода излезли много дългите перлени нанизи, които стигали чак до коленете.

Назад към изворите

Дамите сериозно се увлекли отново по огърлиците през 20-те години на миналия век – популярният тогава стил ар деко обичал екзотиката и етническите мотиви. Най-отчаяните модаджийки започнали да носят гердани, наподобяващи първобитните или древните накити. В прословутите Виенски ателиета например изработвали огърлици от дърво, оплетени с бисер. Коко Шанел предложила да се носи огърлица от фалшиви перли с малката черна рокля. В годините на Голямата депресия, когато за много жени била достъпна единствено много евтината бижутерия, си правели гердани от нарязани на лентички цветни хартийки и дори от страници на списания. Известната френска писателка Елза Триоле в тези тежки години изкарвала пари, като правела оригинални огърлици за къщите за висша мода. Тя измислила мънистата да се намазват с паста от лепило и рибешки люспи, имитирайки седеф. Самоделни гердани носели и в годините на Втората световна война. След войната огърлиците заели постоянно място в тоалетните кутийки на почитателките на модата. Покрай традиционните огърлици от перли, корали, слонова кост, кехлибар, полускъпоценни камъни, стъкло, кристал, дърво, седеф през 60-те години на ХХ в. започнали да носят и гердани от пластмаса. Настъпило време на експерименти и търсенето на нови идеи донесло удивителни решения – от какво ли само не предлагали да се правят гердани дизайнерите! Yves saint Laurent още през 1967 г. измислил дори рокли от дървени мъниста под девиза „Африканки”, в бижутерските колекции на Модна къща Chanel през 2004 г. имаше огърлици, направени от имитации на куба на Рубик и винилови грамофонни плочи, у Dior – огърлици от цветни шноли и фиби, а Джон Галиано предложи да се носят огърлици вместо блузки. Тази година пък на подиумите се появиха невероятни по красота и големина гердани от непрозрачни камъни, кристали и смешни фигурки. Подобни може да се нанижат от няколко нишки индийски полускъпоценни камъни. Днес огърлиците са най-изразителната доминанта в ансамбъла.

Какво е на мода днес

- Тази година огърлиците просто не могат да бъдат малки и скромни. Колкото по-едри са мънистата и по-дълги нишките, толкова повече шансове имате да сте на пика на модата! И най-официалната, и най-сдържаната рокля комбинирайте с огромна огърлица, без да се боите от крайностите. Тънкият конец с полускъпоценни камъни е за консерваторите.
- Дори перлите и кристалите не са истински. При такава големина те просто няма как да са естествени. И в това няма нищо неудобно – носете с гордост дори евтината бижутерия /БЛИЦ

Мария Антоанета – дъщеря на австрийската ерцхерцогиня, императрица Мария Терезия. Била на 11 години, когато я сгодили за внука на френския крал Людовик ХV. Сватбата се състояла, когато булката навършила 14. Така тя станала френска дофина (принцеса), а след това и кралица на Франция.
35 перли, вградени във висулки, украсени с малки брилянти и рубини, били един от любимите накити на кралицата. Преди бягството си от въстаналия Париж през 1792 година тя дала огърлицата за съхранение на своя приятелка – съпругата на английския посланик в Париж лейди Съзърланд. Както е известно обаче, кралицата не успяла да се скрие, била върната в Париж и екзекутирана на гилотината.

Огърлицата благополучно била занесена в Англия. Семейство Съзърланд се кълнат, че от онова време до драгоценната реликва не се е докосвала нито една женска шия, тъй като вече повече от 200 години перлите се съхраняват в банков сейф.

Тази прекалена грижа за опазването на огърлицата се оказва причината днес тя да е съсипана. Перлите притежават едно уникално свойство – те остават ярки, като че ли светещи отвътре, когато се носят върху топлото тяло и на светло. Пазителите на кралската огърлица обаче пренебрегнали тази особеност на “живия камък” и сега перлите са посивели и загубили сиянието си. Именно затова огърлицата била предложена за продажба на твърде ниската за такава уникална вещ цена от 400 хиляди английски фунта, тоест около 810 хиляди долара.

Истинска магия
След аукциона лондонската преса публикува интересни сведения. Оригиналността на огърлицата била проверена с най-модерните методики. Молекулярният спектрален анализ, с помощта на който се определя качественият състав на веществата, показал, че перлите са истински. Изследвани били техният спектър, сияние, способност да поглъщат светлина, отражението и луминисценцията им. Но по-дълбокият емисионен анализ /изучаване на веществата на фона на атомите и йоните/ внесъл известен смут – били открити йони, чужди на природата на перлените вещества, от които се състоят бисерите. Експертите си задали въпроса дали това не е някаква суперимитация, направена с помощта на авангардни технологии.

Съмненията били отхвърлени. Направено било ново сензационно откритие – в чуждите йони учените установили вериги от някаква ДНК, носител на генетична информация!

Разказва ръководителят на Лабораторията за независими генетични изследвания проф. Джон Смит:
- Това беше направо невероятно, тъй като хората, съхранявали огърлицата, твърдят, че след кралицата никоя друга жена не я е слагала на шията си. Беше направен простичкият извод, че тази ДНК принадлежи на Мария Антоанета. Появи се възможност да разберем от какви заболявания е страдала кралицата, тъй като тя е имала доста странни постъпки.

Но тази версия трябвало да бъде проверена. След екзекуцията разярената тълпа унищожила тялото на кралицата, тя няма гроб. Образци от ДНК са проверени на базата на роднинските връзки – чрез австрийския ерцхерцог, с които се заеха виенски учени. Вероятността е 99,9% – тази ДНК принадлежи на Мария Антоанета.

- Генетичният материал по всяка вероятност е попаднал по перлите чрез потта – продължава проф. Смит.

- В онези времена дамите слагали огърлици и колиета, за да украсяват широко откритите си деколтета. Долният край на огърлицата докосвал гънката между гърдите, които били високо повдигнати с корсет, а там винаги има пот от тялото.

Аристократка девственица
Изследванията на ДНК на Мария Антоанета дали като резултат шокиращи данни – тя страдала от рядка форма на маниакално-депресивна психоза – евтемия.

Сега може да се обяснят някои факти, които караха историците да спорят. Например защо Мария Антоанета не е изгубила девствеността си през първата брачна нощ. Този факт е описан от придружаващите младата ерцхерцогиня австрийски придворни.

Маниакално-депресивната психоза се характеризира с резки промени на настроенията – от буйна радост до пълен емоционален спад. Това опустошава психиката. Приблизително един от всеки пет болни завършва живота си със самоубийство. Някои хора са способни доста дълго да продължат да живеят в ремисия (притихване на болезненото състояние). Този тип заболяване се нарича евтемия.

Досега позорът се приписваше на младия Людовик, който според една от версиите бил импотентен, а според друга се нуждаел от операция на половия член, но не желаел да му бъде направена. Сега можем с увереност да кажем, че Мария Антоанета в резултат на дългото пътуване и вълненията е била в състояние на обостряне на скритата болест и евтемията се е проявила точно през брачната й нощ. Догадката на учените се потвърждава от това, че цели седем години кралицата останала девствена! Тя явно не е допуснала съпруга си до семейното ложе – имала е пристъпи на необуздан болезнен гняв и силна депресия, които са го отблъсквали.

Преди аукциона широката публика не била уведомена за тайната на огърлицата, но историческата реликва не бе продадена. Явно никой не искал да има нещо, което е било собственост на убитата кралица – смята се, че подобни вещи носят нещастие. А сега огърлицата вече няма никакъв шанс да си намери нова собственичка. Най-вероятно тя ще стане музеен експонат – очаква се да бъде откупена от Лувъра, тъй като представлява част от френската история. /БЛИЦ

Като акцент на последната си колекция „Циганска сватба“ ги сложи собственичката на родната модна къща „Галинел“ Галина Денчева. Според нея те носят древен заряд и ако се вярва на легендите, които са свързани с тях – акумулират положителна енергия.

„Муски – това са отличителните белези на всяко едно бижу! Всъщност от далечни времена, хората са вярвали в магнетичната сила, която определени предмети и цветове носят. Тревисто-зелено, алено-червено, слънчево-жълто и виолетово се нижат в някаква странна последователност… Древни монети са вплетени в мистична върволица… Цветни пискюли описват всеки жест на тялото… Патенирани мъниста описват с хирургическа точност жълти, коралови и тюркоазени участъци…“, казва тя.

Дизайнерката, която се слави с познанията си за Античния свят, разкри, че буквално е онемяла в мига, в който ги е видяла.

„На секундата вече бях сигурна, че тези бижута перфектно ще се впишат в духа на цялостната визия на колекцията – точно тези бижута са ми липсвали за да пресъздам всичко това, което виждах в себе си, създавайки новата линия облекла. И се получи!“

Тя не пожела да разкаже в подробности за това, колко усилия й е коствало да организираме всички документи, сертификати и транспортиране на колекцията от бижута. Тя обаче изрази задоволство, че те са вече тук. /Actualno.com

Не е случайно, че в повечето случаи украшението е дребно, малко. Това, което е малко и слабо, трябва да бъде заобиколено с грижа, нуждае се от грижливо, изпълнено с любов, внимание. Точно такава емоционална нагласа по отношение на накитите придобиват хората, които биха искали да видят в тяхно лице достойна за любов скъпоценност. Те търсят и се възхищават от такива украшения, които със своя външен вид създават впечатлението, че са изработени с много любов, с безкрайно старание и търпение.

Едно такова малко бижу съвсем не е задължително да е скъпо. Понякога, което е особено характерно за накитите, изработени от народни майстори, украшенията се изработват от прост метал, керамика и полускъпоценни камъни или от дърво и плодови костилки. Миловидните и симпатични накити, малките скъпоценности на възрастните са това, което са меките плюшени играчки за децата.

Престижните бижута издават стремеж към значимост.

Скъпото бижу е едно разумно капиталовложение с определен риск за сметка на многократното използване. Украшението, възприемано като влагане на значителни средства, има това преимущество, че може да бъде подарено на съпругата и след това тя да бъде показвана, богато украсена, за да бъде демонстрирано пред всички благосъстояние, положение, значимост. Всички тези неща, подобно на диамантената игла, масивните златни гривни, верижки и огромни пръстени са само една форма на снобизъм. Което, разбира се, в днешно време не разбират мнозина от новобогаташите.

Такива традиционни украшения като огърлица от истински перли, пръстен с диамант, сапфир в брилянтен обков, златни гривни и ланци сигнализират традиционните претенции за престиж и високо положение.

Предизвикателни, дразнещи украшения изразяват стремеж към секс.

Татуировката върху гърдите невинаги е изкуство, но във всеки случай е вид украшение.

Кожената гривна невинаги се носи, за да предпази физически китката, доста по-често е украшение, сигнал, че срещу нас е „твърд и суров мъж“. Стоманените вериги на китката също нямат нищо общо с плен и затвор, а обозначават твърд и суров мъж, който иска да се освободи от собствената си неувереност в себе си.

Всякакви животински зъби, парченца кожа, които се окачват на врата, пайети, а така също и кожени яки и маншети на връхните дрехи – всичко това са украси със сексуален, подчертан дразнещ характер. Те обаче подчертават не една сурова мъжка изразност, за каквато стана дума при металните вериги и кожени детайли, а изразяват привлекателността и възбудимостта на един мек, увлечен от играта, ласкав мъж, който лесно се сближава.
Дразнещите украшения, като например татуировки и макиаж, хвърлящи се в очи, често излъчват провокация, целят привличане на вниманието и понякога имат явно екстравагантен характер. И намерението на онези, които носят такива украшения, няма нищо общо с желанието да изглеждат прекрасно, подобно на една дама с красиво бижу, а е в това да дразнят, предизвикват, възбуждат, провокират, стимулират.

Естетически оформени, стилни украшения говорят за стремеж към красота.

Стилно и естетически оформено обикновено се смята онова украшение, което е избрано с вкус. Това могат да бъдат клипсове или обеци, но така подбрани, че да са в хармония и да подхождат на прическата и дрехата. Ръчен часовник, който се носи поради целесъобразност и необходимост, може да бъде и просто един технически хронометър с каишка, висящ от ръката, но може да бъде и детайл, украсяващ ръката.

Онзи, който използва накити, за да украси себе си, комбинирайки елегантно подбрани вещи, съчетавайки ги в съответствие със своята личност, така че те да въздействат естетически като едно цяло, той наистина разбира езика на красотата и хармонията в живота. /БЛИЦ

Към вечерната рокля ще подхожда комплект от гердан, обеци и чанта, украсени с красиви мъниста. Към нашия комплект допълнения не бива да липсва и гривната от керамични, перлени или дребни дървени мъниста.

Украшенията са подходящи за всяка жена, но не на всяка подхождат едни и същи бижута — това трябва да си помислите още преди да започнете да ги правите. Важно е например дали сте на 16, или на 40, дали сте тънка, или имате по-закръглени форми, каква фризура носите, каква е формата на вашето лице. Ако искате да носите украшения, които да довършват вашия изискан вид, да бъдат допълнение към външността ви, трябва да се познавате добре. Никак не е лесно да постигнем такава хармония в целия си външен вид, че в него да няма нищо дразнещо или смешно.

Дневните украшения никога не са блестящи, най-често имат убити цветове, подходящи са към блузи, пуловери, костюми или за ревера на палтото. Най-често това са брошки, различни гривни, гердани и т. н.

По-богати възможности дават украшенията към вечерните тоалети. Класическото колие често може да бъде заменено от богата бродерия направо върху роклята с мъниста от най-различен материал – стъкло, метал и т. н. Украшения може да се сложат също върху вечерните обувки, чантички и фризури.

Много красива чантичка, избродирана с мъниста, можете да си направите от подходяща по-форма по-стара панта от плат. Нанижете мънистата на найлонов конец, оформете ги точно според формата и големината на чантичката и ги пришийте. /Zajenata

Бижутата са спасението на всяка жена. Ако дрехата не блести с кой знае какви качества, или пък вече сте я обличали няколко пъти и всичките ви приятели постоянно питат кога ще си купите нещо ново, можете да си гарантирате ефектен външен вид като украсите шията си с оригинално и интересно бижу.

Вариантите на пазара са безброй – от скъпи дизайнерски колиета до гердани от дърво, пластмаса и мъниста, които са на достъпна цена и набират все по-голяма популярност. Когато се подготвяте за специален случай или си избирате подарък, не подхождайте лекомислено. Ако искате да купите нещо специално, се спрете на бижу, което няма да се окаже ненужно след два месеца, защото тенденциите ще са се сменили.

Изберете колие или огърлица, което можете да слагате отново и отново, без да изглеждате демоде, и което позволява поне няколко варианта за комбинации с дрехите от гардероба ви.

Не е нужно за всеки тоалет да имате отделно бижу. Не че има нещо лошо, просто това е лукс, който не всяка дама може да си позволи.

Ето няколко полезни съвета при избора на бижу:

Колието е завършекът на дамския тоалет и в същото време е нещото, което първо привлича вниманието на околните.
Съобразете цветовете, размерите и формата на бижута с дрехите, които имате в гардероба си, за да не се получи шарения, в която нищо не пасва с нищо. Това не означава да се отказвате от смелите експерименти, но щом ще давате известна сума пари е добре тя да е похарчена за нещо наистина стойностно.

Пластмасови дрънкулки има и на битака на съвсем прилична цена. Затова оставете шарените дрешки на заден план и се спрете на изчистено елегантно бижу, което кара околните да виждат пред себе си истинска дама, а не недорасло момиченце без вкус.

Помислете дали ще се чувствате комфортно с това колие и дали ще пасва на излъчването, което искате да постигнете. Може да е много красиво и нетрадиционно, но неудобно или дразнещо при носене.

Спестете си дискомфорта от постоянното попипване и почесване на шията. Това създава неприятно впечатление у околните, а освен това не ви позволява да се отпуснете и да се наслаждавате на момента, защото нещо постоянно ви дразни. Обмислете възможността за по-фино бижу.

Ако не харесвате пластмасовите огромни дискове, опитайте да усучете няколко фини верижки с различен цвят или дебелина. Резултатът може да е драматичен.

Ако правите „дългосрочна инвестиция“ не се спирайте на това, което е модерно сега, защото със сигурност ще се окаже неактуално следващата година и парите ви ще хвръкнат на вятъра.

Ако предпочитате домашно направените бижута и разполагате с достатъчно време, можете да си направите няколко различни колиета – универсални или по-шарени, с които основателно да се гордеете.

Магазинчетата за мъниста предлагат всичко необходимо за тази цел – от камъчета, перлички и всевъзможни други дреболии до закопчалки.

За да ги нанижете според вашия вкус и фантазия, ще ви трябва здрава нишка, която също се продава, или пък рибарска корда, която можете да „откраднете“ от най-запаления въдичар в обкръжението ви. За да я изправите, трябва просто да я прокарате под струя гореща вода.

По този начин можете да сте сигурни, че винаги ще сте в крак с тенденциите, а бижутата ви ще бъдат уникати. /Chudesa.net

Експозицията се открива със сребърни предмети, които Сатирис Булгарис се научил да изработва с помощта на баща си в родната си Гърция – колани, фиби, колиета, копчета, верижки. Три години след като пристигнал в Рим, създателят на компанията, който вече носел името Сотирио Булгари, отваря първия бутик за „антики, бижута и редки предмети“ в централната част на града, последван през 1884 г. от „Old Curiosity Shop“, където днес се намира седалището на марката.

Първите бижута от платина и диаманти се появяват в началото на 1910 г. По-късно Bvlgari започва да създава и „променящи се бижута“ като гривни, които се превръщат в брошки, колие, превръщащо се в гривни или в тиара. През 50-те години френски вестник пише, че „бижу на Bulgari се познава, така, както се познава модел на Шанел“.

В началото на 60-те години Bvlgari навлиза в златния век на Долче Вита – Анна Маняни предпочита рубините, Джина Лолобриджида – изумрудите, София Лорен и Ингрид Бергман – диамантите, всички звезди по онова време блестят на екрана или на тържествени вечери с бижута на Bvlgari.

„Използването на цветовете, особено на сапфири от всякакви тоналности и камък, бил той и най-хубавия, вградени в бижу, за да формират едно цяло, създава стил, който всички копират“, обяснява кураторът на изложбата Аманда Триоси. Сред 500-те бижута, включени в изложбата, цяла зала е посветена на колекция на Елизабет Тейлър, която за първи път ще бъде показана в Европа. Сред най-хубавите експонати са огромен сапфир от 65 карата, който Бъртън предложил на Лиз Тейлър за нейната 40-годишнина и тежък накит от изумруди и диаманти, носен от дивата в басейна й в компанията на папагала си, обезсмъртен от фотографа Хелмут Нютън през 1985 г.

Експозицията ще може да бъде видяна до 13 септември. /Darik News