Последният хит сред бижутата, колкото и да не ви се вярва е годежен пръстен за мъже. Напоследък жените са тези, който първи предлагат сърцето си на своите любими, вместо да чакат онзи романтичен и традиционен жест от страна на мъжете.

Според изследванията, продажбите на мъжки годежни пръстени са се е увеличили чувствително. Британските бижутери признават, че повече от половината им клиентите смятат за чудесна идея жената да бъде инициатор за създаване на семейство. Това може да бъде обяснено преди всичко с непрестанния стремеж на жените към равенство. Дамите, преборили се за равни права в кариерата, сега се опитват да наложат нова мода във взаимоотношенията между половете и да бъдат движещата сила за създаването на семейство. /Мамита БГ

За първи път обеците се споменават в древни писмени източници през XIV век, например в духовната грамота на княгиня Юлиания /1503 година/. Преди столетия обеците имали формата на пръстен с висулки и тя се запазила почти до края на IX век, особено сред селячеството. Броят на висулките говорел за богатството на притежателката: единични, двойни и тройни. Колкото повече висулки имало, толкова по-богат бил съпругът или бащата на жената.

Привличането на вниманието към ухото с ярки украшения не е случайно. По формата на ухото гадателките определяли характера на човека, тъй като то поразително напомня зародиша в утробата на майката. А линиите на ухото при всеки човек са също толкова индивидуални, както и отпечатъците от пръстите му. Ако ушната мида е сраснала със скулите, момичето е склонно да се занимава с магии, а ако е отделена от главата, девойката е с положителен характер.

По извивката на ушната мида решавали дали жената ще бъде покорна и вярна в брака. Ако линиите са меки, закръглени и напомнят по форма човече с протегнати ръчички, избраницата е истинско зло! По ушите определяли и темперамента. Щръкнали месести уши – отпуснат човек; малки и тънки – с гореща кръв. Ако ушите са клепнали, човекът е глуповат, а ако са прилепнали към черепа – хитър. Тесните остри уши, според древните поверия, показвали склонност към убийство.

Когато жената помръдне глава, обеците се полюшват и привличат погледа. Те като стръв на кукичка служат за примамка на мъжа. Дори формата на обеците най-често е стилизирана като лист, блесна или пръстен. През различните епохи обеците са се видоизменяли, като понякога са придобивали най-невероятни форми. Например господарката на древното царство Ур носела на ушите си инкрустирани пер лени пръчици, в Месопотамия обеците имали формата на слънчев диск в чест на астралното божество Иштар. Древните гъркини носели на ушите си висулки във формата на женски, мъжки и лъвски глави.

От XVI век в Европа, а век по-късно и в Русия, отначало само в царските дворове, а после и сред по-бедните слоеве, вече носели ювелирни изделия, които по форма подражавали на природата. Това били змии, цветя, пеперудени крилца, птички и т.н.

Мъжките обеци са известни от третото хилядолетие пр.н.е. У асирийците те били във формата на жезъла или копието на покровителя на Вавилон бог Мардук. Запазили са се обеци със сложна конфигурация от египетския фараон Рамзес XII, дълги 16 см. А древните римляни смятали обецата на ухото на мъжа за знак, че той е роб. Затова пък във Франция крал Хенрих II Валоа носел на дясното си ухо крушовидна перла.

През Средновековието обецата на ухото на моряк означавала, че той е прекосил екватора. Обецата на ухото на пират пък показвала, че той поне веднъж е участвал в завладяването на кораб със злато.

Старинни сказания свидетелстват, че киевският княз Светослав Игоревич носел на едното си ухо златна обеца с две перли и рубин. През 1356 година великият княз Йоан Василиевич завещал на синовете си Дмитрий и Иван по една обеца с перла. Художникът В. М. Васнецов, който много , внимателно изучавал руската старина, изобразявал приказните принцове с обеци, което напълно отговаряло на древноруския бит. Перлена обеца носели също отличните войници на Иван Грозни. Оттам явно е тръгнала така наречената „войнишка обичка“.

Сред руските войници обичаят да се носи обеца на ухото се възродил по време на кавказките войни. Грузинците и арменците често пробивали ушите на момченцата поради суеверието, че така ще ги защитят от някои болести, а русите взели този обичай от тях. Особено модерно това било сред кавалеристите. Пръв въстанал против тази „глупава мода“ генерал Кулнев, командир на Павлог-радския полк, и издал заповед всички обеци да се предадат за 24 часа! Събитието станало по време на управлението на император Павел I – борец срещу това, което днес наричаме „унисекс“ – дантели, дрънкулки, къдрици и т.н. Разбира се, обецата не била признак на женственост при офицерите, а по-скоро показвала принадлежността на собственика си към славното кавалерийско войнство. Особен смисъл имала обиецата при казаците. Ако младежът носел обеца на дясното си ухо, командирът знаел, че той е последен в рода си или единствен син, хранител на семейството, земеделец и продължител на фамилията. Затова командирът особено много пазел такива момчета по време на бой.

Халката на носа е знак за свръхсила. Тя се смята за рядка привилегия. У някои негърски племена и досега се носят халки на носа. Това е израз на благородство. Такива халки се поставят само на царските особи. Колкото е по-масивна халката, толкова е по-велик вождът. Смята се, че тези украшения събират силите и уменията само в един човек и той става непобедим. Мястото, на което се поставя халката, е една от основните точки в акупунктурата, свързана с мозъчното кръвообращение./Chudesa.net